За книгата: година / - Ето, вземете, ето всичко, което беше в списъка. – тъжно се усмихна старецът, приближавайки купчина папки към мен. - Добре, разбирам, искаш да кажеш още нещо. - човешките емоции са толкова лесни за разчитане, че дори е досадно. - да – Той наведе очи и извади смачкан плик от джоба на ризата си. - Вземете го, това е последната ми молба. Моля се, помогнете ми да транспортирам този човек до този адрес. - Бих го направил сам, ако е толкова важно. - подобни искания не се оказват нищо добро. „Не мога да се справя сам, утре съм насрочена за сърдечна операция и никой не дава гаранции, освен това съм твърде стар. Така се умира най-лесно и бързо. - и се усмихна толкова много, че дори на мен ми стана неловко. Сбогува се тук и сега и не го скри.